Кои са най-големите български общини донори на работници?
След като представихме общините, които привличат най-много ежедневна трудова миграция, днес преглеждаме особеностите на противоположната страна на този развой – тези, които отдават най-вече служащи на прилежащи общини. Това са най-често по-малки общини, ситуирани наоколо до огромните градски центрове, които оферират най-конкурентно възнаграждение и най-хубави условия на трудовия пазар.
За задачата употребяваме данните за ежедневната трудова миграция, събирани от Национален статистически институт в хода на преброяването през 2021 година Тъй като те включват всички лица, които пътуват всеки ден от едно до друго обитаемо място за работа, показаните тук данни изключват тези служащи, които пътуват в границите на личната си община. Представеният дял е измежду заетите лица, защото тези данни употребяват местоживеенето, а не местоработата на служащите.
| Интерактивна карта |
Номиналният брой на ежедневните трудови мигранти сред общините към 2021 година е съвсем 325 хиляди души. В челото на тази класификация се подреждат няколко огромни града, като водач е Перник, с 14.4 хиляди души, пътуващи най-много към столицата. Община Пловдив е на второ място с 11.2 хиляди души с помощта на мощно развитата промишленост в дребните общини към регионалния град. Прави усещане, че в региона към Пловдив като цяло има мощна ежедневна миграция, като в топ 20 по брой пътуващи се подреждат и общините Родопи, Марица, Асеновград, Карлово. Сходна е динамичността в региона към София, като от самата Столична община към други пътуват 9.4 хиляди души, а огромен брой хора пътуват всеки ден от Своге, Елин Пелин, Костинброд и Божурище.
Сред общините с огромен брой пътуващи работа всекидневно са и Стара Загора (7.7 хиляди души), където съществена посока е енергийният комплекс в Гълъбово и Раднево, Бургас (6.8 хиляди души) и Варна (7 хиляди души), където привлекателни за служащи от огромния град са както дребните курортни общини, по този начин и околните индустриални центрове. Прави усещане, че и по-малкият град Добрич е измежду водачите, като 5 хиляди от служащите пътуват до прилежащи общини. Това обаче е отражение най-много на административното разделяне, което отделя града напълно от обкръжаващата го Добричка община, както и от околните курорти.
| Интерактивна карта |
Ако разгледаме ежедневната миграция като дял от всички заети доста ясно се отличават главните стопански центрове на страната. С най-високи дялове са Антон (66%) и Чавдар (64%), чиито служащи пътуват до огромните индустриални предприятия на Средногорието, а в топ 10 се подрежда и Златица (56%). Най-видими са регионите към най-големите градове – край София това са Горна Малина (58%), Своге (51%), Божурище (50%), Сливница (47%), Костинброд (43%), край Пловдив – Родопи (58%), Куклен (51%), Марица (46%), Садово и Калояново (по 44%), край Варна – Аксаково (52%), Белослав (47%), Аврен (45%). По-малки, само че очевидно забележими на районната карта кръгове от общини с огромен дял на всекидневно пътуващите се оформят и към Шумен, Пазарджик, Плевен, Русе, Бургас, Разград.
Докато общините, които притеглят най-вече трудови мигранти са безспорните стопански водачи на страната, с най-динамичните пазари на труда и най-високите заплати, то най-големите донори на труд са по-скоро „ в средата “. От една страна обезпечават задоволително добър достъп и съгласуваност с огромните градове и центровете на индустрията, от друга – задоволителна раздалеченост, която отстранява негативите на градския живот и обезпечава успокоение и по-чиста околна среда, постоянно при по-ниски разноски за прехрана. Взети дружно, тези две групи общини образуват съвсем цялата стопански динамична част на страната.
Източник: Институт за пазарна икономика
За задачата употребяваме данните за ежедневната трудова миграция, събирани от Национален статистически институт в хода на преброяването през 2021 година Тъй като те включват всички лица, които пътуват всеки ден от едно до друго обитаемо място за работа, показаните тук данни изключват тези служащи, които пътуват в границите на личната си община. Представеният дял е измежду заетите лица, защото тези данни употребяват местоживеенето, а не местоработата на служащите.
| Интерактивна карта |
Номиналният брой на ежедневните трудови мигранти сред общините към 2021 година е съвсем 325 хиляди души. В челото на тази класификация се подреждат няколко огромни града, като водач е Перник, с 14.4 хиляди души, пътуващи най-много към столицата. Община Пловдив е на второ място с 11.2 хиляди души с помощта на мощно развитата промишленост в дребните общини към регионалния град. Прави усещане, че в региона към Пловдив като цяло има мощна ежедневна миграция, като в топ 20 по брой пътуващи се подреждат и общините Родопи, Марица, Асеновград, Карлово. Сходна е динамичността в региона към София, като от самата Столична община към други пътуват 9.4 хиляди души, а огромен брой хора пътуват всеки ден от Своге, Елин Пелин, Костинброд и Божурище.
Сред общините с огромен брой пътуващи работа всекидневно са и Стара Загора (7.7 хиляди души), където съществена посока е енергийният комплекс в Гълъбово и Раднево, Бургас (6.8 хиляди души) и Варна (7 хиляди души), където привлекателни за служащи от огромния град са както дребните курортни общини, по този начин и околните индустриални центрове. Прави усещане, че и по-малкият град Добрич е измежду водачите, като 5 хиляди от служащите пътуват до прилежащи общини. Това обаче е отражение най-много на административното разделяне, което отделя града напълно от обкръжаващата го Добричка община, както и от околните курорти.
| Интерактивна карта |
Ако разгледаме ежедневната миграция като дял от всички заети доста ясно се отличават главните стопански центрове на страната. С най-високи дялове са Антон (66%) и Чавдар (64%), чиито служащи пътуват до огромните индустриални предприятия на Средногорието, а в топ 10 се подрежда и Златица (56%). Най-видими са регионите към най-големите градове – край София това са Горна Малина (58%), Своге (51%), Божурище (50%), Сливница (47%), Костинброд (43%), край Пловдив – Родопи (58%), Куклен (51%), Марица (46%), Садово и Калояново (по 44%), край Варна – Аксаково (52%), Белослав (47%), Аврен (45%). По-малки, само че очевидно забележими на районната карта кръгове от общини с огромен дял на всекидневно пътуващите се оформят и към Шумен, Пазарджик, Плевен, Русе, Бургас, Разград.
Докато общините, които притеглят най-вече трудови мигранти са безспорните стопански водачи на страната, с най-динамичните пазари на труда и най-високите заплати, то най-големите донори на труд са по-скоро „ в средата “. От една страна обезпечават задоволително добър достъп и съгласуваност с огромните градове и центровете на индустрията, от друга – задоволителна раздалеченост, която отстранява негативите на градския живот и обезпечава успокоение и по-чиста околна среда, постоянно при по-ниски разноски за прехрана. Взети дружно, тези две групи общини образуват съвсем цялата стопански динамична част на страната.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ